РАЗКАЗ ЗА БЪДЕЩЕТО – НИКОЛАЙ ДИДОВ

Празникът в МОЛипиново вървеше с пълна сила. Градът беше старателно почистен от всякаква зеленина, която както беше известно на модерната медицина, пораждаше куп болести при хората и особено при малките деца. Красива смес от бетон и гранит се простираше чак до хоризонта. Четирите покрити гребни бази, които имаха търговски центрове построени върху тях, гордо се извисяваха над околните жилищни сгради и донякъде напомняха на тепетата, които бяха осигурили нужният материал за строежа им.

МОЛ-ът на бул.„Руски” вече не беше засенчван от близкия хълм и заемаше почетното си място в центъра на града. Нищо не нарушаваше великолепието му, освен малка каменна могила, намираща се близо до задния вход на Храма. Преданието мълвеше, че там се беше помещавало клуб „Нещото“. Център на окултни събирания, където разчорлени и раздърпани съмнителни типове изказваха антиобществени мнения и извършваха сатанински ритуали, то единствено петнеше древната история на МОЛипиново. Хората още помнеха лудостта, борбата срещу конвенционалната медицина и стремежите на обитателите на това място да създадат дори собствено училище, в което да обучава подрастващите на омраза към порядъчното общество и откъдето малките деца излизаха като неваксинирани, озлобени мутанти, заплашващи устоите и хармонията на Световния мир. Посетителите на клуба упорито защитаваха камънаците на тепетата и възпрепятстваха всячески развитието на града и дори държавата, като пречеха на строителството на нови гребни бази и ски писти, които (както всички ние много добре знаем) са признак на висока култура и човеколюбие у всяка една развита нация.

Настъпил ден обаче, в който чашата преляла. Бил мразовит и спокоен февруарски ден и нищо не предвещавало нещастието, което щяло да се случи по-късно същия ден. По време на традиционния „Айляк бутик“ били раздадени рекорден брой дрехи и чай на бездомни, което така ги подсилило, че им дошла глупавата и еретична идея да се борят за братство и равенство между хората – идеи създали смут в душите на миряните и предизвикали колики на членовете на Общинската управа. С общи усилия жителите на МОЛипиново прогонили злите създатели на „Нещото“ и го затрупали с камъни, взети от близкото тепе. От благодарност за помощта на кметераста на града се връчила почетна статуетка „Азис“ и мощен чалга концерт се организирал всяка година на датата на победата.

Мир и любов възцарили над града. Всички деца били щастливо ваксинирани по осем пъти годишно. Храната в училищните столове била строго надзиравана от управата на МакДоналдс. Всички зубрели с години усърдно, което ги превръщало в радостно затъпели граждани на обществото. Тепетата, развъдник на болести и бездомници, били премахнати, за да не грозят повече града и послужили за строеж на многобройни гребни бази и МОЛ-ове.

Текстът, който четете в момента е последният издаден в града, поради откритието на връзката между литературата и увеличаването на белите кръвни телца. Да се ползва само от специалисти, в лабораторни условия и при най-строги мерки за сигурност.

Автор: Николай Дидов

©Всички права погазени!