Епохата на Водолея

 

„Астролозите вярват, че на всеки 2000 години небесният ред се сменя и това води до големи промени на земята. Епохата на Рибите била белязана от насилие и доминирана от християнството. Тази епоха върви към своя край през 2000-та година, след което ще настъпи епохата на Водолея, която ще се характеризира с любов, светлина и задоволяване на дълбоката духовна жажда на човечеството”

Изт: Нов завет

Всичко на този свят е свързано, включително и нашите гледни точки за бъдещето. Обединени, те може би дори го създават. Смятам да си начеша езика по няколко въпроса, които силно ме вълнуват напоследък, а именно: как ще изглежда светът след сто години, какви ще са неговите нрави, обичаи, технологии и хора? Обичам футуристичното мислене и това, което ще напиша не е нито прогноза, нито диагноза, а просто едно лично виждане: комбинация от опит, знания, усещания и капка шесто чувство за вкус. Ще бъда кратък и съдържателен, но ще ми бъде много любопитно да погледна бъдещето и през твоите очи.

Епохата на Водолея най-общо означава Промяна. Прекалено дълга е религиозната и окултната страна на въпроса. Дънов казваше, че след 200 години хората ще бъдат красиви и с високо чело, няма да страдат от никакви болести, бракът ще изчезне като институция и хората ще се придвижват от една точка на земното кълбо до друга много бързо. Цитатът е свободен. Църквата си има своята теория за Новата ера, астролозите вярват в нова зодиакална промяна за цялата планета, шарлатаните пишат книжки, обещаващи по-добър живот в бъдещето като компенсация за сегашния шит, след което изкарват милиони…… Така че гледните точки за Епохата на Водолея са много. Това, което ги обединява, е едно: всички те очакват промяна към по-добро.

Според мен, Промяната ще се случи. Масово просветление действително ще има, хората действително ще са по-красиви и по-здрави от сега, бракът действително ще изчезне и хората наистина ще пътуват много бързо около света, но прекият виновник за това няма да е намесата Свише, а глобалната икономика, базирана на непрекъснат растеж, високите технологии, генетиката и медицината. За мен бъдещето след 100 години е бъдещето на медицината.

В момента човечеството трескаво играе на карти с Природата и вече е успяло да свали повечето от нейните скрити козове, като до пълното подреждане на мозайката по въпроса „как е създаден човек” остава съвсем малко и тогава биологичният вид ще започне да се променя сам, според собствените си предпочитания.

Какво би си пожелал всеки от нас, ако имаше магическа пръчица? Вечно здраве, красота и богатство, естествено. Точно това е, което човечеството ще осигури на себе си с помощта на технологиите като плюс, а не като водородни бомби.

След сто години хората ще бъдат по-умни, по-красиви, по-здрави и по-богати от нас. Може би ще трябва да се поограничат в раждаемостта, но за сметка на това всяка душа, която получи „входна виза” за тази планета ще се появява в перфектно изградена от генетиката опаковка: за дълъг и комфортен живот.

Ето това е Епохата на водолея според мен.

Продължава на следващата страница>>>

Ред и закон

„Първо, нека приемем, че компютърните специалисти ще успеят да разработят интелигентни машини, които могат да вършат всичко по-добре от хората. В този случай, предполагаме, работата ще бъде вършена от огромни, високо организирани системи от машини и човешкото усилие ще бъде ненужно”

Изт: Media Times Review

Човешкото общество не може да оцелее без ред и закон. Наблюдението и контролът са качества на всяка система за управление. Технологичният напредък значително увеличава възможностите за наблюдение и контрол. Светът след сто години за мен е свят на тоталния ред и закон. Оттук алтернативите са две: утопична и антиутопична. Високотолерантно общество или Тотална Технологична Тирания (ТТТ). Според мен и двете възможности заслужават по малко внимание:

• Високотолерантно общество: генът на злото не може да бъде елиминиран напълно, ето защо хората винаги ще бъдат опасни за себе си. Избягвайки нов Ленин и нов Сталин, плюс нова Революция, която ще изяде децата си, човечеството трябва да си осигури доста поносим житейски минимум. Човекът след сто години ще бъде ценен, само защото принадлежи към доминиращата хуманоидна раса, която му е дала право на живот. Ако ти позволят да се родиш, ще бъдеш материално осигурен до края на живота си. Няма да тежиш на никого, дори ще се родиш със закодирани способности, които ако използваш в работата, ще те направят богат. Ако не ти се занимава, обаче, просто трябва да се задоволиш с общия минимум. И никой няма да ти позволи да правиш глупости. Денонощното видео наблюдение, чиповетеимплантанти, безналичните разплащания и най-общо: технологичният контрол ще направи това невъзможно. И да не се бъркаме като Азимов: компютрите няма да взимат решения. Те ще предлагат решения. Човешката воля YES/NO ще бъде последна. Да не забравяме, че стремежът към власт е дори по-силен от стремежа към нови хоризонти.
• Тоталната Технологична Тирания (ТТТ). Проблемът се състои именно в човешката воля, която е последна. Колко души ще взимат решенията, валидни за целия свят и доколко тези решения ще бъдат в полза на човечеството? Несъмнено, перфектната организация и ред, осигурени от технологичния контрол, представляват предимство. Правилата са ясни, спазват се без изключение. Хората се раждат и биват възпитавани в повишено съзнание за ред и законност. Спазването на правилата е добро и носи блага. Неспазването им е почти невъзможно или най-малкото безсмислено, тъй като неразкрити престъпления няма. Проблемите започват от момента, в който да си негър и да се водиш на предната седалка в такси стане престъпление, защото някой отгоре е сложил своя пръстов отпечатък. Такава е последната му, човешка воля. Тоталната Технологична Тирания е като диктаторските режими от 20 век, но с акцент върху тоталния технологичен контрол. Бар кодове на врата, експлодиращи гривни, проследяване и денонощно наблюдение, пълна липса на уединение, прецизност, жестокост и перфекционизъм в изпълнението на наказанията: такава е анти-утопията, която ни представят филмите. Според мен, обаче, е друга: ти просто няма да можеш да мислиш различно от групата. Ако пък се окажеш дефектна бройка, системата задължително ще разбере, ще те локализира и светкавично ще отстрани дефекта, без никой да се усети. Да живее Големият брат!

Продължава на следващата страница>>>

Транспорт и комуникации

„Superbus е високотехнологичен автобус, задвижван от електрически двигател,който безпроблемно може да се движи и по обикновен път, и по специални суперписти, на които ще развива скорост 250 км/ч. По шосето ще го управлява шофьор, а на суперпистите ще се включва автопилот…. Първоначлните екстри ще включват сателитно позициониране, сензори, които сканират пътя до 300 метра напред и интелигентно окачване, което запомня неравностите по пътя. Суперпистите също ще бъдат технологичен експеримент – ще акумулират слънчева енергия през лятото, която ще използват през зимата за загряване на платната, за да не замръзват и да не се напукват.”

Изт: rs-auto.bg

И всичко това през 2008 година в Холандия. What about 2108? Някакви предположения? Айде Тихомирчо, виждам, че пак вдигаш ръчичка, кажи първо ти, как ще изглежда транспортът на бъдещето?

Меки кожени седалки. Приглушена светлина. Едва доловимо жужене от свистенето на въздуха навън. Електромагнитна левитация. Безконтактно предвижване по равен, добре подсигурен терен, охраняван от триметорви, елетрически огради. Автоматична сателитна навигация. Никакви вибрации. Скорост: 500 км/ч. Пеизажът е еднообразен, затова прозорците са непрозрачни. Четеш книга или играеш някаква компютърна игра. Да минава времето. А то минава бързо. Стряскаш се от гласа на автопилота, който любезно ти напомня, че наближаваш крайната дестинация на своето пътуване. Седалката се изправя и те избутва напред, към волана, който току що е изникнал от контролното табло. Прозорците стават прозрачни и пред теб се разкрива панорамата на огромен град, в който навлизаш със скоростта на кацащ самолет. Броят на останалите превозни средства се увеличава непрекъснато и всички заедно потъвате в тунел, дълъг 30 километра. „Ще превключите ли на ръчно управление или предпочитате да пътувате до крайната дестинация на автопилот?”

Искаш да покараш. Ограничават скоростта до разумните за човешките ти рефлекси 100 км/час. Излизаш от тунела и поемаш към вкъщи по най-обикновена пътна автомагистрала. Започва да вали. Средната скорост на всички автомобили автоматично се понижава с 30 км/ч. Няма как да не спазваш ограниченията.

След 4 часа започват снимките на филм в Сингапур, където си поканен да участваш като консултант по компютърните ефекти. Изисква се личното ти присъствие. Имаш два часа да се преоблечеш и да си вземеш душ, докато гардеробът ти опакова багажа и го изпраща по куриер на Lufthansa до борда на совалката, която ще те пренесе на другия край на земното кълбо за по-малко от час, плъзгайки се по атмосферата като водна жабка.

Освежен, избръснат и парфюмиран, викаш такси, което е без шофьор. Задаваш точните координати на летището, таксито се издига високо във въздуха и се включва в добре организирания трафик там. Поемаш след багажа си в посока Сингапур. Никога не го губят, защото в логистиката отдавна не работят хора.

По пътя имаш избор дали да се наслаждаваш на триизмерния релеф на Африка, който се плъзга под краката ти или просто да затвориш очи и да се опиташ да поспиш, приготвяйки се огромната часова разлика, която те очаква. ..

Продължава на следващата страница>>>

Икономика на екологията

„Ивайло Аврамов от София е авторът на Desert Ice Project, където се предлага нова стратегия срещу затоплянето чрез напояване на пустинните райони. За тази цел ще се използва водата от отцепилите се айсберги, които плуват свободно в океана. Мотивът за тове е че тази допълнителна вода може да се използва за напояване и узеленяване, вместо да бъде заплаха за корабите или океаните, тъй като топящите ледове променят океанските течения и химическият състав на водата.”

Изт: greentech-bg.net

Ако днес екологията е проблем на икономиката и други науки, то след сто години икономиката ще е част от проблемите на екологията, заедно с другите науки, като новите правила ще се подчиняват на всички стандарти за устойчив растеж и хармонично съжителство между човека и природата, което ще гарантира оцеляването на човешкия вид.

Мога да говоря много по темата за глобалното затопляне и с убедителни аргументи да защитя тезата, че това е една голяма лъжа, която цели създаването на индустрия за трилиони долари, обслужваща частни, лобистки интереси. Ала мога и да те убедя, че ако всички продължаваме да караме автомобили с гориво от петролни продукти, светът наистина ще свърши. Както винаги, истината е някъде по средата.

Не много далеч от нея е предположението, че върховни ръководители на държави като САЩ и Великобритания се показват по телевизора, за да ни продават лъжи. Те все пак са политици, които преследват глобални интереси. В същото време, можеш и с просто око да забележиш как съсипваме природата около себе си. Иди на Орлов мост и дишай!

Така че, при всички случаи, икономиката на бъдещето е екологична. Кой ще плати цената за това е отделен въпрос. Най-вероятно това ще сме пак аз или ти. Всъщност, над-държавният екологичен тероризъм вече започна. Втората световна сила, с която сключихме брак по сметка (ЕС) ще ни стъпи здраво на врата по тези въпроси.

Възможно е да се стигне до там, че човечеството да излее излишната вода от ледовете в пустинята, за да я превърне в градина и хем да се спаси от наводненията, хем от парниковия ефект и глобалното затопляне, но винаги когато сме започвали да си играем на Бог, сме получавали някакъв много силен шамар (спомни си деленето на атома), така че не вярвам да наводним пустините. Но пък можем да заселим океаните, за сметка на това. Нима вече първите изкуствени острови не са факт? Факт са и още как, направиха го арабите, които сме свикнали да разглеждаме като традиционно изостанали общества. Оказва се, че май проблемът е в традиционната бедност на Ориента. Довчерашните „мръсни” петролни пари са тези, които създават екологично чисти кътчета от рая днес.

Но да разгледаме някаква хипотеза и за икономиката. Как ще си купуваш хляб след 100 години? С безналично плащане, това е ясно, но дали вкусът му ще е същият? Дали ще е от жито, засято в слънчевите Добруджански ниви? Дали изобщо хората ще ядат хляб след сто години? И как ще функционира цялата икономика, ако „реалните” пари вече не съществуват?

Всъщност, парите са една голяма, добре организирана и масова халюцинация. Реално погледнато, някакви печатници принтират някакви хартийки с воден знак и ти ги пробутват, за да имаш веществено доказателство за цената на твоята собственост, на труда ти и на всички останали блага около теб. Парите могат да се пипнат и да се видят и за това хората им вярват първосигнално, като се доверяват на цифричките, които са изписани върху тях. Има неприятни моменти, в които илюзията се разпада под натиска на външни фактори и тогава всички ставаме свидетели на хиперинфлацията. Под нейния отрезвяващ диктат ние разбираме, че парите нямат никаква стойност, защото могат да се превърнат в бракувана печатарска хартия за по-малко от денонощие.

Ето защо, ако всички плащания станат безналични, тази илюзия ще престане да съществува. Тогава благата ще имат стойност по-близка до реалната от сега. За да

 

изконсумираш един продукт или услуга, които струват 100 единици, трябва да създадеш и да продадеш някакво благо, което също струва 100 единици, толкова е просто. Като бартерната търговия, но в много по-усложнен и безналичен, глобален трансфер на стойности.

На не-икономистите искам да обясня: първото нещо, което научаваш в икономическия е, че „ресурсите са ограничени”. Всичко останало е въпрос на разпределение. Съществуват много теории, като човечеството е тествало повечето от тях, разорявайки се систематично за целта. Моята теория за икономиката на бъдещето е, че ресурсите няма да бъдат ограничени. Как? Ами като ти забранят да се размножаваш и в замяна ти предложат по-дълъг, по-качествен и по-богат живот. Ако не си съгласен, цивилизованото общество ще се лиши от твоето присъствие и ще те прати извън цивилизацията (първобитни общества все още съществуват под небето, ще съществуват и след сто години), където всички се множат като плъхове, живеят максимум до 50 годишна възраст и все още продължават да се избиват помежду си, тествайки някакви „нови” теории за по-„правилно” разпределение на ограничените ресурси.

За да сме богати, трябва да сме малко, а черната работа да я вършат машините, не емигрантите. Всъщност, след сто години емигранти няма да има (и аз няма да има с кого да се заяждам), защото държавата ще спре да функционира в сегашния си вид, но това е тема на един съвсем друг разговор…

Продължава на следващата страница>>>

Векът на медицината

„Потенциалното приложение на стволовите клетки  включва създаване и регенерация на тъкани и органи, терапия на нелечими в момента заболявания като диабет, паркинсон, множествена склероза. Някои мечтаят дори за безсмъртие на физическото тяло. И защо не, ако можем да подменим всяка амортизирала се телесна част произволен брой пъти?”

Изт: в-к Капитал

Ако 20 век беше векът на атомните бомби, телевизията и автомобила, то всички ние очакваме 21 век да бъде век на информацията, генното инженерство, нанотехнологиите и медицината. Според прогнозите, около 1/3 от приходите на бъдещия човек ще отиват за здравеопазване, но в замяна на това той ще получава имунитет срещу всички познати болести и възможност за практически неограничено удължаване на живота.

Новите медицински чудеса днес са привилегия само за богатите, но нима това не беше така и с автомобила преди сто години?

В близкото бъдеще няма да е необходимо да си предрусал и застраяващ rock-star, за да ти сменят кръвта или да ти трансплантират някой отказал орган. Научната фантастика дава много оптимистични примери за светкавично регенериране на тъкани, но те са далеч от истината. В природата нещата стават бавно и медицината ще се развие до нечувани висини не защото ще се успее да промени естествения ход на Природата, а защото ще намери начин да му съдейства, създавайки условия, в които Природата възможно най-ефективно ще върши чудесата си, научени след един милион години еволюция на човешкия вид.

Хората създават подводници, които приличат на китове и летателни апарати, които приличат на птици, защото са се научили да копират най-добрите практики от заобикалящия ги свят. Същото ще стане и с грижата за човешкото здраве. Няма лечебен механизъм, който да не е заключен в ДНК картата на всеки човек, търсят се само ключовете. И немалка част от тях вече са открити.

Нека си припомним, че в Епохата на Водолея хората ще бъдат красиви, с високо чело, надарени с дълъг живот и лишени от несъвършенството на болестите. Това звучи почти толкова налудничаво, колкото налудничаво може да ти прозвучи и факта, че през Средновековието средната продължителност на човешкия живот е била четири по-къса от днешната.

Очаквам след сто години хората да се раждат биологично съвършени и да живеят поне два пъти по-дълго от нас, като единствената морална дилема, която ще продължи да ги притеснява и тогава ще бъде контролът върху раждаемостта. Ала както стана ясно в предишните материали от тази поредица, технологичното бъдеще означава сто процентов технологичен контрол, така че правилата просто ще се спазват.

А, да, и най-скъпо платените специалисти ще бъдат лекарите, а не както сега – спортистите и политиците. Все пак, една трета от доходите на човечеството ще отиват за здравеопазване….

Продължава на следващата страница>>>

Религията на бъдещето

Религията на бъдещето ще бъде космическа религия. Тя трябва да преодолява представата за Бог като личност, а също да избягва догмите и теологията. Обхващайки и природата и духа, тя ще се основава на религиозното чувство, възникващо от преживяното и осмисляно единство на нещата – и природни и духовни. На това описание отговаря будизма. Ако има религия, която може да удовлетвори съвременните научни потребности – това е будизма.”

Алберт Айнщайн

Интересен парадокс представлява фактът, че успоредно с напредъка на технологиите, комуникациите и науката, ролята на религиите расте, вместо да намалява. Ще бъде ли религиозен хипотетичният обитател на планетата след сто години и ако да, в какво ще вярва той?

Навлизайки в Епохата на Водолея, Земята би трябвало да преминава от един период на непрекъснат конфликт (Риби) към период на мир и просветление (Водолей). Рибите символизират войната. Те са сблъсък на две противоположности, обърнати са една срещу друга. Всека епоха трае над 2000 години. Предишната започва със създаването на Римската империя и свършва към края на 20 век. Ако се замисли човек, през цялото това време някъде по земното кълбо се е водила война, без почивен ден. Голяма част от тези конфликти са на религиозна основа. Дори днешната модерна, високотехнологична „война срещу тероризма” изправя един срещу друг хора, които се кланят на различни богове.

Без да изпадам в дълбоки философски или исторически анализи, ви предоставям собствената си хипотеза за религията на бъдещето:

Дори след сто години хората ще продължават да вярват в Бог. Вярата ще играе важна роля в тяхното ежедневие, въпреки огромния технологичен напредък. Хората ще вярват в Бог, но няма да се избиват заради Него. Причините за това са няколко:

Религията представлява естествена човешка потребност. Тя е неизменна част от цивилизацията и ще продължава да съществува до нейния окончателен край, дори след него.

В същото време, разцветът в науката и технологиите ще стеснят полето за изява на религията като източник на знание за света. Колкото по-малко тайни, толкова помалко мистицизъм. Хората няма да загубят вярата си в Доброто, защото именно тази вяра ще ги тласка напред.

Ако днес набожният Запад има проблеми с терористите от набожния Изток, то това се дължи на неграмотността, а не на религията. Необразованото население представлява чудесна почва за отглеждане на екстремистки идеи. Там, където вярата все още служи като източник на познание, хората са готови да убиват в името на Бог. Съвсем естествено, ще се намери кой да използва тяхната неинформираност за политически цели.

Западът няма да успее да отстрани терористичните заплахи с помощта на меча. С него можеш да отсечеш глава, но за прецизна операция ти трябва скалпел. За да помогне на себе си, богатият Запад ще образова бедния Изток. Само тогава насилието ще бъде спряно.

Епохата на Водолея предрича окончателното сливане между прагматизма на Запада и мъдростта на Изтока. Религиозните добродетели се нуждаят от достиженията на науката, за да изтласкат човешката раса към едно ново, по-високо равнище на духовен и материален просперитет, защото не е тайна, че всяка религия проповядва само добро. Казват, че без вяра науката е безсилна, а без наука вярата е сляпа. Тази дилема няма да съществува след сто години. Знам, че звучи малко утопично, но какъв е другият вариант? Трета световна война и/или тотална технологична тирания (ТТТ)? Thank you, but no, thanks!

Продължава на следващата страница>>>

Безбрачното бъдеще

Изт: Aftermath News   

Институции като брака са създадени, за да дисциплинират разхайтеното човешко стадо и да вкарат в някакъв ред правилата за наследяване на имуществото и контрола върху собствеността. Пак ще си позволя да цитирам по памет Дънов, когото уважавам повече като философ, отколкото като религиозен водач. Според неговите видения за бъдещето „няма да има родство между хората от различни родове”. Нострадамус също предвижда края на брачната институция, както и много други футуролози (за справка: „Третата вълна” на Алвин Тофлър), но да оставим техните мъгляви, закодирани видения за бъдещето настрана и да погледнем фактите от реалността: над 60% от младите в Европа живеят без брак на семейни начала и този процент непрекъснато расте. Планетата се пренасели сериозно и азиатските държави са първите, които започнаха сериозни стъпки за ограничаване на раждаемостта.

Ако стъпим върху хипотезите, които изложих в предните статии: че качеството и продължителността на живота ще се увеличат драстично в благодарение на медицината, генетиката и Вторият ренесанс в науката, при ограничените ресурси, с които разполагаме, глобалният технологичен контрол върху раждаемостта е просто неизбежен след сто години. Разбира се, съществува огромна вероятност аз да не съм прав в своите хипотези, така че нека пак погледнем фактите от реалността, и то днес: хората се бракосъчетават, за да отглеждат и възпитават деца. Бездетните семейства са най-честите клиенти на бракоразводните институции, което показва колко безсмислен е бракът без деца.

В не толкова далечното бъдеще твърде малко хора ще получават привилегията да имат деца. Това от само себе си ще унищожи брака, обезсмисляйки го. Естествено, влюбените ще живеят заедно, както и сега, но вече няма да стават роднини. За „справедливата” подялба на имуществото след раздяла, съдът се е погрижил и днес, при липса на брак. Трябват ти само няколко свидетели, че сте живели на семейни начала еди-колко-си години.

Независимо дали след сто години правото да имаш наследници ще се получава на лотариен принцип, по някакви заслуги (качествен ген) или ще бъде привилегия само за най-богатите, повечето хора няма да могат да се размножават, но за сметка на това всички ще живеят по-дълъг, качествен, здравословен и материално осигурен живот.

Това ще направи семейството в сегашната му форма напълно излишно. Друг вариант просто няма. Другият вариант е след сто години да станем 80 милиарда души, да изядем всичката храна на планетата и да се избием помежду си. Аз съм оптимист и според мен разумът ще надделее, а високите технологии, науката и в частност – медицината ще са неговите оръжия.

The Future is Now

Продължава на следващата страница>>>

Светът след 100 години

Бъдеще без граници

One World. One Future.

Националните граници са може би най-глупавото дело на човешкия род, след изобретяването на атомната бомба. Какъв е смисълът да се чертаят въображаеми линии в прахта, да се слагат телени мрежи с ток и след това да се охраняват като затвор? Нима хората са различни? Според мен не са. Всички ходят до тоалетната, ядат, пият, танцуват, молят се на Бога, правят секс и се размножават. Глобализацията е на път да изпрати националните традиции в документалните филми, където им е мястото.

За да съществуват граници обаче си има доста сериозни причини. Ако разделим Австралия на 15 държави, там ще има 15 парламента, 15 администрации и 15 пъти повече хора с привилегии, отколкото сега. Ето ти една предпоставка за 15 пъти повече войни.

Едва ли има смисъл локалните министерства да преоткриват топлата вода в образованието, здравеопазването, околната среда и всички други сфери на обществения живот при положение, че някой преди тях вече е измислил правилата за ефективно управление на човешкото стадо. И какъв е смисълът малките национални парламентчета да създават преразказ с елементи на разсъждение върху тези правила и после да си блъскат главите с метода проба-грешка? Точно никакъв. Парите хвърлени за администрация са пари хвърлени на вятъра. Това, което е добро за един французин, трябва да е добро и за един българин, китаец, аржентинец. Всички ходим до тоалетната.

Един от белезите на Глобализацията през 20 век са транснационалните компании и наднационалните институции (Европейския парламент, Световната търговска организация, ООН, МВФ) . Първите уеднаквяват бизнеса във всички страни, а вторите уеднаквяват правилата за управление на обществото. Глобализацията след сто години ще има съвсем различен облик и той ще се нарича Световно правителство. Ако поумнее, човечеството неизбежно ще стигне до извода, че е подобре да харчи парите си за здравеопазване, научни открития и овладяване на космоса, отколкото за държавна администрация и войни.

Как ще управлява Световното правителство е отделен въпрос. Дали ще доведе до тотална технологична тирания (ТТТ) или до Високо-толерантно общество никой не може да каже. Аз съм оптимист и според мен разумът в крайна сметка ще победи, но това е само лично мнение.

Аз не се съмнявам, че светът след сто години е свят без граници. Нека си припомним, че такъв беше и светът преди сто години. Тогава трябваше да имаш само пари, за да се качиш на „Ориент Експрес“. Нямаше ги визите, лагерите за бежанци, нямаше Шенген, експулсирани, екстрадирани и търсещи политическо убежище хора. Всички тези злини са пряка последица от двете световни войни. Воювайки помежду си като диваци, националните държави всъщност воюваха срещу принципите на държавността и сами подкопаха нейните основи. Войните заложиха началото на един процес, който ще продължава и занапред в далечното бъдеще: глобализация на политическата власт.

One World. One Future.

Продължава на следващата страница>>>

Светът след 100 години

Отвъд земята

„Първите космически колонии ще летят в орбита около Земята. След време ще бъдат създадени и други колонии – или в орбита около други планети, или на повърхността им. Може би първата такава колония ще бъде на Луната. Тя е богата на суровини, например желязо и боксит. Те ще бъдат използвани за строеж и на други колонии. Ще се създадат работилници и лаборатории.”

Изт: kosmosa.hit.bg

Изследователският и колонизаторски дух на човешката раса ще преживее небивал възход. Още от праисторически времена ние наблюдаваме звездите и мечтаем за тях. В мрачните години на Студената война използвахме оръжейната индустрия като оправдание, за да се качим там горе – на високото. През 21 век  оправдания вече не са  ни необходими. На ход е космическият туризъм. Той ще се превърне в щедър донор, който ще осигури средства на учените, за да разберат и колонизират открития космос.

Колонизацията на космическите територии няма да се отличава съществено от колонизацията на непознатите преди столетия  континенти. Хората първо ще пътуват до там с любопитство, после най-големите смелчаци ще станат първите заселници, ще облагородят мястото и ще създадат условия за живот, след което ще ги последват десетки и стотици хиляди други и така човечеството ще разпростре своята диаспора ако не из далечните звезди, то поне из вече познатата ни слънчева система.

Туристическите пътувания в космоса започват до няколко години. Международните колонии в орбита около Земята и на Луната вече не са фантастика, а бизнес проект. Прекарването на интернет в космическото пространство също. И това е само началото на века. Как ли ще изглеждат космическите пътувания след сто години? Интересен въпрос. Нека предположа:

Да отидеш на екскурзия до някоя от съседните планети ще бъде нещо като да отидеш на екскурзия до съседните континенти днес – скъпо, но достъпно за много хора удоволствие, свързано с малко повече планиране, време и пари. Ако предположенията ми, че медицината на бъдещето ще удължи човешкия живот дватри пъти, се окажат верни, то няма да е никакъв проблем да отделиш няколко години за екскурзийка до Марс, нали така?

И ако днес ядосвам българските емигранти заради това, че са избрали да живеят в друга страна, бъдещият asktisho сигурно ще ги сочи с пръст и ще ги наставялва: «Отидохте на Луната и кво? Няма атмосфера! Връщайте се сега, тук на Земята, ние имаме нужда от вас!…», а те ще му отговарят сърдито: «Мой личен избор е на коя планета ще живея и намирам за смешно в началото на 22 век някой да ми навира планетарната принадлежност в лицето. Аз съм гражданин на Космоса, ще живея където си поискам и ще правя квот си искам!» :–)

Шегата настрана, но ако се замислиш сериозно, съществува твърде голяма вероятност внуците ти да отидат да живеят на друга планета. Малко е стряскащо, нали?

Продължава на следващата страница>>>

За автора:

Казвам се Тихомир Димитров, автор съм на три художествени романа: «Справедливост за всички», «Душа назаем» и «Аварията», на един сборник с разкази («33 любовни истории»), както и на множество пътеписи, сред които: «По Пътя към Сантяго» и «Един писател в Амстердам». Писал съм част от ръководството за практици «101 маркетинг приказки», както и «Сбъдването на желания – някои практически аспекти», което няма нищо общо с маркетинга. Наскоро довърших «Ново небе и нова земя» – продължението на «Аварията». Спокойно мога да го нарека първия ми научнофантастичен роман. Работил съм като телевизионен критик, сценарист, копирайтър, журналист, търговец на автомобили и какво ли още не…

През последните десет години в блога си публикувах над 400 материала с авторско съдържание: есета, статии, пътеписи, разкази, ревюта, книги, популярни заблуди и и т.н.…

За контакти:

http://asktisho.wordpress.com

asktisho@gmail.com